Беше някъде по средата на лятото – може би към края на юли. Малкият Бари си лежеше спокойно в тази светла утрин и чакаше големите да станат. Ето че съвсем скоро се появи Тони. Той държеше в дясната си ръка голяма чанта, където се подвизаваше лаптопа му. Тони заобиколи масата във всекидневната и седна от другата ѝ страна, където разтвори голямата чанта и след това внимателно и нежно докосна полираната повърхност на лаптопа. Накрая го взе с двете си ръце и го постави на масата с лице към себе си. После подпря чантата на дивана, съвсем близо до Бари. Накрая се настани удобно на стола пред масата и с нескрито желание отвори лаптопа. След като го включи, се наложи най-напред да чака всяка една програма да стартира. Каква скука! Първо антивирусната, после Скайп и т.н. Тони вече се отегчаваше, както обикновено, и, въпреки че едва преди малко беше станал от сън, вече тежко се прозяваше. Бари го гледаше с нескрит интерес, но повече се любуваше на красивия лаптоп. Толкова лъскав, толкова изящен! Тони продължаваше да се прозява, но накрая май това му омръзна и реши да отиде до кухнята. Там си направи чаша топъл чай, който след това сложи на масата, след което отново се настани пред нея. Компютърът вече беше заредил напълно и Тони вече сърфираше в мрежата, като през това време с удоволствие пийваше от чая. В сайта за новини нямаше нищо интересно – освен обичайните нещастия, случващи се всеки ден на различни хора, имаше някаква бабичка, която била натупала улично куче и някакъв хамстер, изял някаква рибка. Общо взето нищо интересно! Тони вече се прозяваше за втори ден тази сутрин. Просто нямаше какво да прави! Беше средата на лятото и той не можеше да измисли абсолютно нищо. Бари изглежда изпитваше същото, защото гледаше сънено стената отсреща, но все пак от време на време хвърляше и едно око на лаптопа. След кратко безизразно стоене, Тони реши да се помотае навън, за да види дали случайно там няма нещо не толкова скучно за вършене. Затова нахлузи обувките си и мълчаливо излезе през вратата.Другите истории
Тони реши да се помотае в градинката до блока. Въпреки че тя беше съвсем обикновена и нямаше нищо интересно в нея, все пак Тони можеше да се занимава с изследване на някое листо или с кой знае още какво. Докато Тони се навеждаше, за да вдигне някакъв интересен боклук от земята, изведнъж застина на място. Беше забравил балкона отворен! Надигна се и го видя оттук – все пак не беше много добре да оставиш балкона си отворен – и то когато няма никой вкъщи. Е, но все пак Бари беше там – той пазеше дома.
В мига, в който Тони се беше взрял в прозореца, видя един силует там – ниска фигура, която носеше някакъв правоъгълен предмет, върху чиято полирана повърхност се мърдеше надписа ТОШИБА. В първия миг Тони не разбра точно какво става, но след това всичко му се изясни. Това беше Бари с неговия лаптоп! Играеше си с него, сякаш е гумена играчка – в буквалния смисъл! Драскаше го с нокти и зъби, захапваше го, точеше лигите си върху него и все такива неща. Тони не можеше да различи самия лаптоп добре от мястото, на което самият той беше в момента, но разбираше, че неговата скъпа играчка никога вече нямаше да бъде същата.
– Бари, лошо куче! – крещеше с всичка сила Тони – Спри веднага!
Но Бари беше като глух. Той продължи да си играе с лаптопа и да го ръфа, докато съвсем неочаквано той се изплъзна от лапите му, полетя от балкона и се приземи на бетонния под долу, точно пред очите на Тони. Чу се шум от последвалия голям удар. Докато той се състоеше, Тони беше затворил очи, за да не стане свидетел на ужасната случка, а след като ги отвори отново, погледът му падна върху останките от лаптопа му – наоколо лежаха хиляди парченца, а някогашната полирана горна част на лаптопа вече не ставаше за нищо, както и самия той.
– Джаф! – излая недоволно Бари.
Тони гледаше към току-що съсипания си лаптоп с покруса, все едно някой беше умрял. Тъкмо тръгна към него, за да провери щетите, въпреки че знаеше какво е станало и нямаше нужда да го прави.
В същия миг от ъгъла изникна кола, която мина директно през счупения лаптоп и хилядите разпилени парченца станаха милиони. Тони продължи да си гледа безизразно към остатъците от скъпия си предмет и сякаш всеки момент щеше да се разплаче. В него вече се пораждаше и гнева към кучето.
Но изведнъж в ума му просветна нещо. Ами да! Защо трябваше да се тревожи изобщо? АБСОЛЮТНАТА ГАРАНЦИЯ на ТОШИБА щеше да покрие всичко! Все едно не е ставало!
Тони се върна обратно в блока, като тихо си свирукаше. Бари го гледаше от балкона с присвити очи, докато той събираше остатъците от лаптопа и също до момента, в който не се скри от поглед.
Публикации
