Показват се публикациите с етикет Ревюта на игри. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ревюта на игри. Показване на всички публикации

14 февруари, 2010

BioShock 2 ревю

Втората част на определено успешната BioShock, създадена от 2K Games, се появи на пазара този вторник, 9 февруари. Всички фенове очакваха много от играта, но дали го получиха? Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като не съм играл първата част, но по-надолу ще се запознаете с личното ми подробно мнение по BioShock 2.

Щом стартирах играта, попаднах в менюто, което имаше за цел да ме отведе или в сингъл-плейър режима, или в мултиплейъра. Любопитен факт е, че в първия BioShock нямаше мултиплейър.
Без да му мисля много, попаднах в сингълплейъра. Зареди ми се филмче, което имаше за цел да ме въведе в историята на играта. Тъй като знаех, че първата част по някакъв начин е свързана с втората, трябваше, естествено, предварително да се информирам за какво горе-долу става въпрос - и то именно за подводния град Рапчър, в който денем и нощем обикалят лудите му и побъркани обитатели. Те използват субстанцията Адам, за да променят ДНК-то си и да подобряват способностите си. Отначало всичко било наред, но после нещата, естествено, се объркали и именно тогава жителите започнали да полудяват. В резултат на гражданска война през 1958 г. сега градът е полуразрушен и всяко едно негово кътче е мрачно и потискащо.
Едни от най-интересните обитатели на Рапчър са Големите татковци. Всеки един Голям татко – фигура, облечена със солидна броня и шлем - обикаля със собствената си Малка сестричка (която всъщност е дъщеря му) – малко генетично изменено момиченце - и я пази, докато тя извлича субстанция от мъртвите. В първата част това са били най-сериозните и най-трудни за надвиване противници.

В Bioshock 2 имаме удоволствието самите ние да бъдем Голям татко – и то не кой, а един от първите съществували! Обаче още от началото, когато Рапчър пропада, Малката сестричка на този Татко му бива отнета. Самият той изпада в безсъзнание и се свестява чак след 10 години, когато вече нищо не е същото и неговата Малка сестричка вече е пораснала. Той трябва да си я върне обратно.

По време на играта постоянно ще намирате аудио-дневници, които ще ви разкриват важна информация, без която не можете да продължите нататък. Постоянно и „говорите“ (всъщност Големия татко през цялата игра не отронва и дума) с няколко основни души, някои от които ви казват какво да правите и по този начин ви помагат, а пък други, като наглата София Ламб, постоянно ви досаждат. Докато се разхождате из занамарените и мръсни сгради на Рапчър, трябва много да внимавате, защото във всеки един момент от някъде могат да изскочат мутирали същества и да ви нападнат. Все пак, макар и не толкова често, имате възможноста да се разхождате и по красивото морско дъно, където няма кой да ви досажда. Но като цяло атмосферата навсякъде другаде е много зловеща – в един момент спокойно си вървите и с интерес поглеждате наоколо, виждате отдавна занемарени места, оставени трупове, разхвърляни предмети и всякакви други вписващи се в обстановката неща, на фона на тъмните, влажни и мръсни стени, а в друг се опитвате да излеете целия си гняв върху нахалните обитатели на града, които хвърлят по вас огнени топки, удрят ви с чантите си и с други предмети и т.н. Естествено, някои от тях са по-силни от други, като Големите татковци например. Убийте ги, вземете Малките им сестрички и ги използвайте, за събиране на субстанцията Адам. При едни специални устройства (Vents) можете да изберете дали да убиете Сестричката, за да ѝ вземете цялата субстанция, или да я спасите, т.е. да я върнете към нормалното ѝ състояние на непокътнато момиченце. Естествено, при първия случай ще получите повече субстанция, която можете да използвате за много полезни неща, за които по-късно ще спомена.
Към смразяващата атмосфера много добре се вписват и всякакви звуци, които се носят наоколо. Можете да чуете разярените викове на неизвестни създания, някакъв разговор между гражданите, гласът на Малка сестричка, дори обикновена музика от 50-те. Ако имате специални слушалки или колони, като например Razer Megalodon, можете да чуете звукове от 8 различни страни и по-бързо да разберете от къде се задава противника, съответно да го елиминирате преди да е дошъл при вас.

И така, тръгвате като Голям татко и прекосявате голяма част от града, като спирате на различни места, за да изпълнявате разнообразни задачи. Финалната точка от пътуване е мястото, където държат Сестричката ви. През цялото това време ще намирате различни оръжия, които ще държите в дясната си ръка и които непрекъснато ще използвате. Тъй като това е шутър от първо лице, ще виждате само ръцете и много малка част от вътрешната част на бронята на героя.
Типичното оръжие, което трябва да носи един Голям татко, е неговата бургия. Затова и вие си имате такава. С нея можете да избутвате противниците и дори да ги пронизвате със завъртане. Много е ефективно и резултатите наистина са зрелищни! Освен бургията има и други оръжия, които могат да бъдат намерени из града, като пушка, картечница, гранатомет и други такива. Лично на мен не ми направиха толкова голямо впечатление – за мен уникалното беше бургията, а и почти само нея използвах. На няколко места могат да бъдат открити специални обекти, които ви позволят да ъпгрейднете безплатно оръжията си, но имайте предвид, че на едно такова място можете да извършите съответната процедура само с едно оръжие и само веднъж.
Играта е немислима без така наречените плазмиди, които всъщност я правят и доста уникална. Плазмидът представлява специално вещество, което се инжектира в ръката на героя ви, след което той придобива изумителни способности в зависимост от различните видове плазмиди – да замръзява, да обвива с пламъци противниците си, да ги вдига във въздуха и др. Плазмидите се използват от лявата ръка и неизменно се употребяват заедно с оръжията. Любимата ми комбинация е първо да замразя противника с ледения плазмид, след което да го намушкам с бургията – бърза и ефективна смърт. Точно този номер действа на всички същества в играта. Имайте предвид обаче, че използването на плазмидите не е вечно, те трябва да се презареждат. Това става със специални предмети, които обикновено могат да бъдат намерени в убитите тела или някъде около вас – на някоя маса, в някое шкафче или дори на пода. Можете и да си купите такива предмети от специалните мини-магазини (Vending Machines). В същите магазини можете да намерите и амуниции за оръжията ви. Плазмидите, също както оръжията, могат да бъдат ъпргейдвани в специални магазинчета (Gatherer’s Garden), което, както се и очаква, ги прави по-мощни и по-ефективни. Точно тук, вместо обикновени пари за пазаруване, ви трябва субстанцията Адам. В тези магазинчета можете да си купите и нови плазмиди, а същи и нови тоници (вещества, които усилват някои от способностите на героя ви).

Какви точно са противниците в играта? Освен множеството побъркани обитатели на града, някои от които имат необикновени способности и излежда също си служат с плазмиди, има и Големи татковци, както вече споменах. Но те далеч не са най-трудните за побеждаване. В почти всяко ниво ще се срещнете с Голямата сестра – голяма бронирана фигура, която няма да се спре пред нищо, за да ви убие. Тя е може би най-трудният персонаж за убиване в играта, но все пак може да бъде победена по обикновен начин с малко повече усилия от ваша страна. Има и други персонажи, които също няма да ви се дадат лесно и ще ви досаждат през цялото време. Понякога те стават доста опасни, ако се появят на групи, но с помощта на различните плазмиди можете да направите така че да се избиват помежду си, да ги хипнотизирате и т.н. Ако все пак умрете, не се безпокойте – ще бъдете възродени в най-близката стая, наречена Vita-Chamber, а противниците ви ще бъдат с точно толкова кръв, с колкото сте ги оставили.
Освен мутирали същества ще ви нападат и роботи и машини, които обаче могат да бъдат хакнати и да застанат на ваша страна. Хакът е много просто нещо – просто отидете до машинката, натиснете бутона за хакване и гледайте да улучите зеленото поле с движещата се стрелка. Все пак създателите на играта можеха да помислят и за друг, по-сложен начин за хакване.

И сега – мултиплейърът! Останах със смесени впечатления от него. Комичното отначало беше, че когато за пръв път опитах да играя, нито един играч не се появи в продължение на няколко минути, тъй че май щях да играя мултиплейър сам със себе си. Все пак от втория опит вече играех в мрежата и се наслаждавах... но все пак не максимално. Възможностите на героя са ограничени - не можете, както в сингълплейъра, да използвате едновременно и плазмид, и оръжие, а и не успях да открия жизненоважната възможност да сменям плазмиди и оръжия със следващите, които съм си избрал за играта. Все пак е интересно и забавно, а и има различен вид игра, като например всеки сам за себе си или игра в отбор. Също много добре е, че си имате собствен дом в Рапчър, от който контролирате всичко – визията на героя си, кои оръжия да носите и т.н. И, изненада! Този дом е много по-подреден от обичайните места в Рапчър, които сте виждали!

BioShock 2 е игра, която си заслужава да изиграете! Ако си падате по този жанр, просто не трябва да я изпускате!

Каква е моята оценка за играта?
8,5 от 10

Плюсове:
Загадъчен град със страховита атмосфера
Играете като Голям татко
Бургията
Можете да се разхождате по морското дъно!
Мултиплейърът

Минуси:
Не е особено дълга
Повтарящите се битки въпреки голямото разнообразие от оръжия и плазмиди
Само един елементарен начин за хакване на машини
Недостатъци при мултиплейъра

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)


Видео: (това е геймплей видео, направено лично от мен)
http://test0001.hit.bg/facebook.png

20 ноември, 2009

New Super Mario Bros. Wii ревю

Излезе и новата игра от поредицата Марио. Та кой не е чувал веселия италиански водопроводчик? Nintendo много разчита на него и непрекъснато пуска подобни игри на пазара. И на феновете никога не им омръзва.
New Super Mario Bros. Wii е продължение на далечната игра Super Mario Bros. за една стара конзола на Nintendo, излезнала още през миналия век.

Сигурно всеки я е играл. По играта са създадени и още няколко части, но първата си остава най-хубава и най-оригинална. Вече в XXI век се появява и играта New Super Mario Bros. за портативната конзола DS, а сега вече има и версия, създадена за Wii!

New Super Mario Bros. Wii наистина е специална игра. За съжаление трябва да призная, че, поне според мен, за Wii излизат малко стойностни игри, и повечето са на Nintendo. Все пак феновете се радват на поне 12 интересни заглавия за една година. А тази игра определено е едно наистина интересно заглавие.
Щом стартирах играта, първо се запознах с историята в нея. Марио и компания са на рождения ден на принцеса Праскова. Пред очите на забавния водопроводчик и останалите принцесата бива отвлечена от злия дракон Баузър, който планува да се ожени за нея. Така започва една гонитба, през която Марио, брат му Луиджи и две гъби герои минават през най-различни светове и нива, за да спасят принцеса Праскова.
Първото ниво много напомня на това от най-стария Super Mario Bros. Жанрът на играта е същият - Jump & Run. Марио трябва да върви, да събира монетки и да скача, за да убива враговете си, и да събира бонуси, които го правят по-голям, дават му възможността да бълва огън, да цели с лед и др.
Световете са в различна среда - в гората, в пустинята, под водата, докато е зима... Има общо 8 свята, като във всеки има по два боса, които трябва да бъдат елиминирани, за да може да продължи гонитбата и Марио най-накрая да спаси принцеса Праскова от лапите на злия Баузър. Във всеки свят има около 8 нива. Всяко едно ниво в играта е с перфектен дизайн. Има много ярки и преситени цветове.
Докато се опитвате да спасите принцесата, ще се натъкнете на най-разнообразни врагове, някои от които ще направят всичко възможно, за да ви убият. На помощ, освен скачането, ви идват, както споменах по-горе, и разнообразни бонуси (Power-Ups!), повечето от които ги няма в старите игри. Например целенето с лед. Щом вашия Марио грабне ледено цвете, той се превръща в Леден Марио, който може да цели с лед враговете си, след което да ги хвърля и убива по този начин. Друг интересен бонус е гъбката, която, щом попадне в Марио, го превръща в Хвърчащия Марио, който може да лети. Така героят може да достигне монетки на недостъпни иначе места или пък да се измъкне от неудобна позиция. Едно от най-интересните нововъведения е язденето на динозавъра Yoshi. С него можете да скачате високо и да ловите по-лесно различните врагове. Има и други бонуси, сред които са бълването на огън, смаляването, превръщането в пингвин.
Докато играете 100% ще се натъкнете на мини-игрите, чрез които можете да спечелите допълнителни бонуси и животи. Не ги изпускайте!
За съжаление след време, ако играете самичък с Марио, постепенно ще ви стане скучно... Затова от Nintendo са се сетили да добавят и мултиплейър. Всъщност точно заради това играта предизвика голям интерес на тазгодишното E3. И ето ги четиримата герои, които се съюзяват в екип и играят заедно едновременно - Марио, Луиджи, жълтата и синята гъбка! Поканете приятели и играйте! Колкото повече, толкова по-забавно!

Подготвил съм ви и специален пакет с уолпейпъри, взети от официалния сайт на играта - ИЗТЕГЛИ!

Каква е моята оценка за играта?

10 от 10

Плюсове:
Забавна, интересна
Перфектен дизайн на нивата
Мултиплейърът

Минуси:
След време омръзва, ако играеш сам

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)



Видео: (това е геймплей видео, направено лично от мен)
http://test0001.hit.bg/facebook.png

20 септември, 2009

Need for Speed SHIFT ревю

Need for Speed SHIFT - поредната игра от поредицата NFS. Дали ни предлага нещо ново и изумително? Дали е по-добра игра от предишните серии? В това ревю ще се запознаете с моето мнение!

Вчера инсталирах играта на компютъра си и, разбира се, веднага след това я стартирах. Първото нещо, което ми направи приятно впечатление, бе логото на Electronic Arts - съвсем по темата с коли.

След логото на EA автоматично се стартира един много як клип, който, изглежда, имаше за цел да зариби играча максимално, и, честно казано, при мен се получи.

След това играчът трябав да си създаде профил, след което влиза в главното меню, където не му остава нищо друго, освен да натисне бутона за нова кариера (опциите за Бързи състезания и за Мултиплейър се появават по-късно).

В играта има само един изглед от колата - от страната на шофьора. Или поне така си мислех отначало. За човек като мен, който е свикнал да гледа цялата кола, докато играе, може да му се стори отначало малко неприятно, но всъщност почти веднага се свиква и е супер яко! Наистина, силно ви препоръчвам да не сменяте на друг изглед, защото, когато аз го направих (с натискане на клавиша F), някак ми се развали удоволствието от играта. Много по-готино е да сте на мястото на шофьора и да виждате волана и другите джаджи в колата... И това, естествено, подсилва усещането за реалистичност в играта, особено като се има предвид, че колата се друса по пътя.

След тестовата обиколка предстои едно много важно състезание, при което се печелят пари, които после се оказва, че ви трябват за закупуването на вашата първа кола. Аз успях да финиширам четвърти и с получените $35 000 си купих едно червено BMW.

Разбрах, че мога да боядисам колата си както желая, но исках час по-скоро да се впусна в някое състезание, така че оставих тази работа за друг път.
Стана ми ясно, че някои от състезанията се провеждат в/или около едни от най-известните държави и градове в света.

Всяка победа носи звезди, които са ключови за кариерата на играча и които отключват нови състезания. Освен това винаги се печелят и пари, с които се купуват нови коли.

На пистата
Наложи се да играя играта с по-ниска резолюция, тъй като компютърът ми не е от най-мощните. А какво става на самата писта? Ако искате по-лесно да настигнете другите коли, е препоръчително да следвате зелените стрелки по асвалта, които ви засилват. След време те стават жълти, а след това и червени. Всички знаем, че червеното в повечето случаи означава ОПАСНОСТ, и този случай не прави изключение. Когато карате по червените стрелки прекалено дълго, започвате да се движите прекалено бързо, което понякога води до катастрофа (особено при по-резките завои) и, докато се усетите, вие оставате най-назад в надпреварата. Но щетите при такава катастрофа се оказват главно отнасяне на предния капак, както и кратко замъгляване на зрението, което не пречи много на самата игра, така че ще можете спокойно да си карате.

След края на всяко състезание излиза подробна статистика и информация за изминалата надпревара. Съобщават ви и броя долари, които сте спечелили, както и колко звезди сте получили (колко пари и звезид сте получили зависи от това, на кое място сте финиширали в състезанието).

Извън кариерата можете да играете и отделни състезания, както и да се впуснете в надпревара с някой приятел през интернет, т.е. да използвате опцията за мултиплейър.
При отделните състезания можете да си изберете между това, дали да се състезавате с други коли, да правите дрифт или да минете някоя писта за определено време. Също така вие решавате и колко обиколки да направите, както и колко противници да имате. Можете да си изберете и писта.
При мултиплейъра обаче се налага да имате предварително създаден акаунт в EA Nation.

Колкото до графиката - невероятна е, но не от най-добрите. За съжаление не успях да подкарам играта на максимални настройки, тъй като видеокартата ми не е една от най-силните. За мен все пак по-важен е геймплея, както и за повечето, предполагам. :)

Каква е моята оценка за играта?
9 от 10

Плюсове:
Високо ниво на реалистичност
Трудно може да ти омръзне
Голямо разнообразие от най-различни марки коли

Минуси:
Няма феноменални разлики между тази игра и миналите от серията
Няма полиция (но не се и очаква да има, тъй като вече няма гонки по улицата, а само състезания)

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)



Видео: (това е геймплей видео, направено лично от мен)
http://test0001.hit.bg/facebook.png

31 юли, 2009

Wii Sports Resort ревю

Дойде време да напиша ревю за една от най-новите игри на любимата ми конзола Nintendo Wii - Wii Sports Resort! Може би някои от вас не са чували за тази конзола, но за мен тя е една от най-добрите. Тя е една от трите конзоли от ново поколение, заедно с PlayStation 3 и XBOX 360. Макар и да е по-зле откъм хардуерни параметри, конзолата Wii има иновативен контролер (под формата на дистанционно), който отразява движенията ти на екрана. Примерно, играеш тенис с дистанционното, все едно е дръжката на тенис ракета. Това определено е революция в гейминга. Конзолата излиза през 2006 година. Аз си я купих към края на април 2007 година и оттогава не съм спрял да се забавлявам с нея, с това чудо на техниката.

Конзолата се продаваше в комплект с играта Wii Sports, която предлагаше пет различни спорта - тенис на корт, бейзбол, боулинг, голф и бокс. А сега е време за наследника на Wii Sports, който излезна само преди няколко дни - на 24-ти юли!

Отдолу можете да видите как отварям кутията на играта.

Както виждате, в пакета се намира и допълнителна приставка към контролера на Wii, наречена Wii MotionPlus. Тя се прикрепя към дистанционното (Wii-Remote) и осигурява максимален реализъм по време на игра. Движенията вече са по-точни от когато и да било! Можете да го видите и в клипчето отдолу, което е и трейлърът на играта!


И така, отворих играта, прикрепих MotionPlus-а към Wii-Remote и след това стартирах Wii Sports Resort. Първото нещо, което ми направи много приятно впечатление, бе това, че в интрото на играта може да се играе! След което вече следва началният екран с надписите, логото на играта, музика... Мога и да гледам информационно видео, което ми показва как да прикрепя MotionPlus-а към Wii контролера и как да вкарам Nunchuk-а (друг контролер, който се прикрепя към дистанционното).

И така, аз се намирам на екзотичния остров Wuhu (Луху), където мога да открия интересни месат и няколко спортни дисциплини. Не знам дали съществува такъв остров наистина, но това е виртуалната среда, където спортувате в Wii Sports Resort.

Когато се преместих от началния екран в главното меню, видях 12 различин прозорчета с 12 различни спорта. Поиграх на някои от тях, като започнах с хвърляне на фризби. Когато стартирах спорта, веднага се зареди тренировъчната игра. Беше невероятно! Местих дистанционното и движенията ми АБСОЛЮТНО ТОЧНО излизаха по същия начин на екрана (съответно с местенето на фризбито)! След това хвърлих фризбито на кучето, което трябваше да го донесе, поиграх малко и излязох от играта. След това пробвах други спортове, сред които бой с мечове (може би фехтовка, това за мен бе най-забавното), каране на водни ски (трябваше да държа дистанционното в хоризонтално положение), стрелба с лък (тук използвах и Nunchuk-а), баскетбол (наистина беше яко да скачам с дистанционното, вес едно хвърлям топка; не винаги улучвах коша, разбира се), тенис на маса (и тук, както във всеки друг спорт в тази игра, движенията на тенис ракетата бяха точно такива като на ръката ми), кану, скок от самолет (с дистанционното трябваше да управлявам човека, който скача, и, както досега, движенията бяха абсолютно реални, както и да изместиш контролера).

В тази игра има два спорта от миналата част (Wii Sports) - голф и боулинг. Пробвах ги и трябва да кажа, че в миналата игра беше много по-лесно да вкараш топчето за голф в дупката и да събориш всички кегли, отколкото в тази, защото в Wii Sports не се изискваха чак толкова точни движения, за разлика от Wii Sports Resort.

Няма какво повече да кажа за тази великолепна игра, която наистина е перфектна във всяко едно отношение! Не го казвам само като фен на Wii, наистина, ако я изиграете - просто няма да има от какво да се оплачете! Напомням също, че Wii Sports Resort е и третата най-продавана игра за Wii в Япония, а и съм сигурен, че ще се издигне до такова равнище и в Европа и в Америка! Nintendo отново създадоха шедьовър!

Каква е моята оценка за играта?
10 от 10! Мисля, че няма нужда да обяснявам защо!

Плюсове:
Страхотни спортове и уникален и реалистичен геймплей!
Невероятна точност на движенията!
По-добра от миналата част, включваща и повече спортове!

Минуси:
-

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)



Видео: (това е геймплей видео, направено лично от мен)
http://test0001.hit.bg/facebook.png

05 юли, 2009

Harry Potter and the Half-Blood Prince (Harry Potter 6) ревю

Както най-вероятно знаете, европейската версия на играта излезе преди два дни - на 3-ти юни. Можете да я играете на няколко платформи - PC, XBOX 360, PS3, Wii и DS. Аз пробвах играта на две от тях - PC и Wii. Геймката е разработка на EA Bright Light Productions.

Шестата част от поредицата "Хари Потър" ни дава разнообразен геймплей. Както и в петата игра, младият Хари има възможността спокойно да се разхожда из замъка за магии и вълшебства Хогуортс. Вие трябва да събирате хогуортски щитове, пръснати навсякъде из училището.
Можете да се запишете в дуелния клуб, където имате възможност да тествате магическите си способности, като се изправяте срещу различни опоненти - ученици магьосници от домовете на Хогуортс: Грифиндор, Слидерин, Рейвънклоу и Хафълпаф. На разположение са ви няколко магии, с които можете да атакувате противника, да го зашеметите, да го вдигнете във въздуха и т.н. Извън дуелите можете да използвате само три магии, като най-полезната от тях е тази за вдигане на предмети. Тя ви е необходима, за да вземете щитовете, които понякога са много нависоко или на места, недостъпни за вас.
В играта има и клуб по отвари. Трябва да призная, че правенето на отвари ми е любимата част от цялата игра! По всяко време, след като се запишете в клуба, можете да отидете там и да приготвяте всяка една от многото отвари! Наистина е забавно!
Имате и страхотната възможност да играете магическия спорт куидич в ролята на търсач! Трябва само да хващате малка златна топка с крилца, наречена снич, докато летите на метла над и около игрището за куидич. Направи ми впечатление, че героят (т.е. Хари) не може да скача, но това всъщност въобще не е и необходимо. Вместо това той може да спринтира като истински бегач!

Все пак играта си има и история, която най-добре се вписва в разнообразния ѝ геймплей. Ако сте чели шестата книга от поредицата, трябва да знаете какво става, а ако не сте - ще разберете на 17-ти юли, когато шестият филм излезне в България. Все пак ще ви разкажа накратко - в шестата част Хари става много добър с правенето на отвари, защото получава книга с допълнителни записки, която принадлежи на някакъв Нечистокръвен принц. В същото време той ходи на вечерни консултации при професор Дъмбълдор (директорът на "Хогуортс"). Двамата целят да унищожат хоркруксите - предмети, в които Волдемор (злият магьосник) е скрил частица от душата си. Няма да казвам какво става накрая, защото ще разваля изненадата на тези, които не знаят. В цялата шеста част има и любовни интриги - Хари харесва момичето от семейство Уизли - Джини, а пък в нея също така е влюбен и съученикът му Дийн Томас. Естествено, това е показано и в самата игра.
Самото минаване на историята на играта е дълго не повече от 5 часа, но пък затова можете, след това, да събирате щитове, да играете в клубовете или пък просто да се разхождате из Хогуортс. Ако искате да отидете в някоя част на големия замък, но не знаете къде се намира тя - можете по всяко време да повикате духа Почтибезглавия Ник, който с удоволствие ще ви опъти.

Трябва да уточня, че персонажите в геймката са направени много добре, с ясно изглеждащи лица. И графиката е много добра, а цялата игра е съпроводена от невероятна музика, създадена специално за "Хари Потър" - можете да я чуете и в другите части на поредицата.
Ако сте фенове на "Хари Потър" или пък просто търсите една наистина добра игра - то тогава "Хари Потър и Нечистокръвният принц" е за вас!

Каква е моята оценка за играта?
Давам ѝ 9,5 от 10. Играта безспорно го заслужава. Надявам се следващата част от поредицата да ме изненада още по-приятно!

Плюсове:
Разнообразен геймплей
Свобода на действието
Идеална графика, звук...

Минуси:
Кратка история

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)


Видео:
http://test0001.hit.bg/facebook.png

26 юни, 2009

Ice Age: Dawn of the Dinosaurs (Ice Age 3) ревю

Вие разглеждате моето първо ревю на игра в този блог! От заглавието става ясно за коя игра ще говоря, така че нека тръгна направо по същество.

Тази игра е направена по третия филм от поредицата Ледена епоха - Зората на динозаврите, който дори още не е излезнал по киносалоните! Както вече казах в миналата си публикация, това ще се случи на 1 юли. Дотогава можем, ако сме много нетърпеливи да узнаем какво се случва във филма, да играем играта. Нека започна да говоря и за самата игра. Като жанр бих я определил, хм, като Jump and Run игра. Този жанр не е много интересен за закоравелите геймъри, сред които не съм аз. Те предпочитат игри с голяма доза екшън. Освен това всеки знае, бил той закоравял или незакоравял геймър, че игрите по филми почти никога не се получават добре. Няма да кажа дали тази е изключение, вижте сами в ревюто! :)

И така, инсталирах играта, стартирах я и влезнах в главното меню. Започнах да играя и преминах само през три нива, и ето че сега вече пиша ревю. Всъщност не очаквах нещо кой знае какво от тази игра. И познах. Самата геймка много прилича на втората част. Но основната разлика е, че освен че можем в Ice Age 3 да играем с много персонажи, включително с умопобърканата по жълъда си катерица Скрат, то във втората част можехме само с един единствен персонаж - катерицата. Обаче това се промени и в новата игра вече можем да избираме да играем с над шест различни герои! В това число се включват и мамутът Мани, мамутката Ели и ленивецът Сид.

И така, какво стана, когато започнах да играя? Трябваше да следвам плъхоподобните същества - приятели на мамутката Ели, които искаха да ѝ направят подарък. В цялото ниво, толкова лесно, че може да се играе и насън, трябваше да се преборвам с различни врагове в ролята на ленивеца Сид, като посотоянно скачах, катерех се и събирах различни плодове, и то къде - в ледената пустош, която вече не е толкова ледена, уви. В първото ниво търсих кристали, с които Сид и плъхоподобните същества искаха да зарадват мамутката. А пък през второто ниво трябваше да оправям детската площадка за децата на Мани и Ели, като отново поех ролята на ленивеца. Но в същото ниво по едно време поех контрол и над мамутът. Но най-накрая - на третото ниво, имах възможността, макар и за кратко, да влезна в кожата на тигъра Диего. Той трябваше да гони плячката си - една скоклива и игрива газела, която, на края на нивото, така нагло се подигра с тигъра, който нямаше сили да я догони. :D

Относно графика и звук - играта определно е на ниво, макар и да изглежда малко анимационна. Но нали е и правена по анимация. ;)

Играта определено не е нещо много особено, но като фен на "Ледена епоха", лично на мен, ми харесва, поне засега. А и пак повтарям - не съм закоравял геймър, че да не харесвам Jump And Run и приключенски игри като тази. Така че, ако нямате какво да правите, а и дори да имате, нищо не ви пречи да обърнете поне малко внимание на тази игра, дори и да е правена по филм, която може и да ви хареса, и да не ви хареса.

Плюсове:
Интересна и забавна игра
Занимаваща
Лесна - все пак, от една страна, е приятно играта да е лесна

Минуси:
Правена по филм - това определно е сериозен минус за някои
Лесна - от една страна е скучно за някоя игра да е лесна

Каква е моята оценка за играта?
Бих оценил играта по десетобалната система със 7 от 10. Това наистина е един доста добър резултат!

Отдолу можете да видите картинки от играта, както и геймплей видео, правено единствено и само изцяло само от мен.

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)




Видео:
http://test0001.hit.bg/facebook.png