39 ключа /The 39 Clues/

В България скоро (28 април) излезе първата (от общо десет) книга от поредицата "39 ключа", наречена "Лабиринтът с костите". Ето малко повече информация от това, в което се разказва в книгата, която, уверявам ви, наистина е много увлекателна.

Цитат:

Брат и сестра научават, че семейството им е най-влиятелната и могъща фамилия на света. Не стига това, а се оказва и че почти всеки известен писател, политик, военноначалник, изобретател или артист, живял някога, също е бил член на тази фамилия. А когато умира единственият им най-близък роднина, баба им Грейс, децата са изправени пред избор – да вземат един милион долара в брой или да започнат търсенето на една много, много опасна тайна. Тайна, загубена през векове и континенти. Тайна, която може да ги направи най-могъщите хора на планетата. Тайната на семейство Кахил.

Цитат:

Какво ще стане, ако разбереш, че родът ти е сред най-могъщите в историята на човечеството? Какво ще направиш, ако ти съобщят, че изворът на това могъщество е скрит на много места по света под формата на 39 ключа? Как ще постъпиш, ако ти предоставят възможността да избираш: да получиш един милион долара или... да получиш първия ключ? Ако си на мястото на Ейми и Дан Кахил, ще избереш ключа... и ще се впуснеш в една много, много опасна надпревара.

Историята изглежда малко изтъркана, особено описана по такъв начин. Но интересното е, че "39 ключа" не е просто книга. Самата поредица е включена и в онлайн игра. Играчите събират специални карти от книгите и пакетите с карти, специално издавани към книгите, след което ги въвеждат в онлайн играта и изпълняват мисии. И от всичко това се печелят ключове, от общо 39 на брой, и реални награди. Забавлението е гарантирано!

А сега малко извън темата: искам да кажа нещо относно заглавието. Официалното название на поредицата е "The 39 Clues", което, преведено от английски, означава "39 улики". Защо тогава българското заглавие е "39 ключа"? Затова, изглежда, тези ключове в самата книга май не са точно такива, а някакви улики, които се явават като ключове за разрешаването на някаква загадка. Пак са си ключове, но не такива за отключване на врата, примерно, ако ме разбирате. Или поне аз така си го обяснявам.

Връщаме се към темата. Та, какво щях да казвам? Книгата може да бъде закупена от издателство "ЕГМОНТ България" в България, естествено. Ето го и българският сайт - http://www.the39clues.bg/, на който са дадени полезни съвети и на който скоро ще започне състезание, свързано с онлайн играта в официалния сайт - http://www.the39clues.com/. Самата поредица е тръгнала от САЩ през миналата година, но бързо продължава да се разпростира из целия свят.
Няма какво друго да ви кажа, освен да си купите книгата и първия пакет с карти, който ще излезне скоро в България, защото това наистина е една много добра поредица. Държа да знаете, че книгата в момента е една от най-известните в САЩ, заедно с Хари Потър.

Ето и едно клипче на български език, подозирам, преведено от ЕГМОНТ, което представя книгата. Срещат се и кадри от България.


Ако все пак решите да се включите в надпреварата по събирането на ключовете, успех! ;)

Анкети всяка седмица!

За да разнообразя блога, всяка седмица ще пускам по нова анкета, след което ще обобща и изоментирам резултатите. Надявам се идеята да ви хареса!
Вече можете да гласувате в току-що създадената от мен анкета - "Играете ли видео игри?"

П.П. Имайте предвид, че единствената анкета, която няма да бъде изкоментирана, е "Харесва ли ви блогът?"

Поредният филм

По кината се въртят множество филми, както бях казал веднъж, и аз смятам да обърна внимание на един по-интересен - Той не си пада по мен.

Само като видите картинката и чуете името, веднага ви хрумва на ум, че става дума за някаква блудкава холивудска история, каквато всъщност е! Трябва да ви кажа, че не си падам много по такива филми, но този определено ми хареса най-вече заради сложната си и заплетена история. Ето какво на кратко представлява сюжетът:
Във филма участват няколко момичета и няколко момчета. Всички тези хора са свързани, но това се разкрива постепенно, ние проследяваме историята на всеки, макар и разбъркано (в което точно се крие и объркването). Ако не гледате внимателно и не запомните лицата на всички, ще започнете да се чудите какво всъщност става в този филм. Фактически се върти следната схема:
Мъж А. изневерява на жена си Б. с жена В.
В същото време приятелката на жена Б. си хваща за гадже мъж Г.
И накрая се оказва, че този мъж Г. е приятел с мъж А.

Схемата не е точна, но поне показва, че всичко във филма е свързано.
Макар и с блудкава история, аз ви препоръчвам да изгледате този филм.

Моя оценка: 6/10.

Грамотен ли си?

Ако искате да разберете дали сравнително сте грамотни, можете да го направите чрез специално изготвения от мен тест. За да го решите, натиснете тук. Успех!

GTA Wallpapers

Сигурно сте срещали тук-там по интернет някои интересни уолпейпъри на GTA IV. А може би сте попадали и на картинките, изготвени специално за играта от Патрик Браун? Ако не сте, можете да видите неговите невероятни творения, като посетите страницата му от тук.
Патрик прави уолпейпъри не само за GTA IV. На страницата му можете да видите изображения както за The Lost and Damned и Chinatown Wars, така и за други игри.

Безмислен пост

Засега не виждам коментари в предишния ми пост, но все пак вярвам, че имам читатели, макар и да не са много, затова ще продължа да пиша. ;)

Кой чете и кой не

Причината да напиша този пост е, че сериозно започвам да се чудя дали някой чете този блог или започва да се случва лошото - аз си пиша в него, а той си пустее, пустее... Знам, че имам около два редовни читатели, но двама души пролет не правят. Ето защо ви предизвиквам! На какво ли? Ами просто искам да разбера кои и колко хора посещават блога ми, а затова изглежда ще трябва да видя коментарите, които, така или иначе, не съществуват или са огромна рядкост в този все още млад блог.

Предизвикателството:
Пишете коментарите си, чрез които имате пълна свобода да:
- изказвате мнението си към блога
- да се обиждате
- да ръсите глупости
- и др.

Може и да пиша това, но също така може и никой да не го чете. В такъв случай го пиша на себе си или... не знам. По-добре да сложа край на тази несполучлива статия.