Създадох си банер! :D

Трябваше да направя това отдавна, все пак съм създал този блог преди повече от една година, но никога не е късно. Най-накрая си създадох банер (УАУ)! :D Който иска да се сприятели с моя блог, тоест да ми даде банерче на неговия сайт, блог или форум, след което аз да го сложа в моя, и обратното, нека ми драсне един имейл на ask@ton4osblog.com.

Освен това моля банерчето да не е много голямо, тъй като ще ги разполагам в дясната лента на блога, а тя, както виждате, не е особено голяма на дължина. Най-добре е да са с размера на банера на БГтоп, тоест 88x31 пиксела.

Ше се радвам да помогна на популяризирането на вашия блог/сайт/форум (или нещо подобно), както и вие на моя. :)

Super Mario Galaxy 2 с дата на излизане!

От вчера вече се знае - втората част на най-великата игра за Wii на всички времена - Super Mario Galaxy - излиза в Европа на 11 юни! За наше съжаление обаче, американската версия на играта ще излезе по-рано - на 23 май. За японската версия само се знае, че ще бъде някъде през второто тримесечие на годината, а австралийската версия май ще излезе най-късно от всички (както обиковено :D). За корейската още нищо не се знае, но имайте предвид, че Wii беше пуснато на пазара там някъде през 2008 година, тъй че и досега повечето популярни игри за конзолата не са излезнали.

Защо изобщо правим това?!

Днес се навършват 137 години от обесването на Васил Левски... Омръзна ми да слушам това цял ден, честно. Не че Васил Левски не е бил велик човек, спомогнал изключително много за Освобождението на страната ни, като е създал голяма мрежа от комитети и т.н., но защо трябва точно този ден да бъде честван?! Денят, в който този нацонален герой е обесен, е бил трагичен. На този ден преди 137 години милиони хора са загубили надеждата за бъдещето, както ни става ясно и от Ботевото стихотворение "Обесването на Васил Левски":

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Това прекрасно стихотворение, описващо това трагично събитие, не показва ли, че случилото се е наистина ужасно? Трябва ли изобщо да честваме обесването на Апостола, като по този начин си "спомняме" за ужасния ден преди 137 години? Това хубаво ли е? Не може ли да бъде избрана друга дата за отдаване на почит на Васил Левски, например неговото рождение или основаването на някакъв важен и ключов комитет? А всъщност ето какво точно означава думата "чествам" според един тълковен речник:

Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство. (взето от www.t-rechnik.info)

Нима българинът трябва да организира тържество послучай обесването на свой национален герой? И даже да устройва празненство? Това вече е прекалено. Ами хайде тогава да празнуваме и паденето ни под турско робство, какво ще кажете?

Пърси Джаксън трябва да се гледа!

"Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии", който излезе миналата седмица и е все още в предпремиерна прожекция (от утре, петък, вече не), е невероятен филм! Ако сте тийнеджъри, а даже и по-големи, веднага бягайте до киното с приятели!

Филмът проследява историята на тийнейджъра Пърси Джаксън, на когото постоянно се случват странни неща. Съвсем скоро той открива, че не е като останалите, а е син на Посейдон, т.е. е полубог. В целия филм Пърси доказва удивителните си дарби и способности като син на Посейдон. Постоянно се срещат и елементи и личности от гръцката митология. А самата история започва с това, че Зевс набеждава Пърси за откраднатата му мълния. Момчето предприема с двамата си най-добри приятели пътешествие и накрая успява да докаже, че не то е откраднало мълнията на Зевс. Истинският негодник, естествено, си получава заслуженото.

Информация за филма и прожекциите
Български фен форум на филма

BioShock 2 ревю

Втората част на определено успешната BioShock, създадена от 2K Games, се появи на пазара този вторник, 9 февруари. Всички фенове очакваха много от играта, но дали го получиха? Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като не съм играл първата част, но по-надолу ще се запознаете с личното ми подробно мнение по BioShock 2.

Щом стартирах играта, попаднах в менюто, което имаше за цел да ме отведе или в сингъл-плейър режима, или в мултиплейъра. Любопитен факт е, че в първия BioShock нямаше мултиплейър.
Без да му мисля много, попаднах в сингълплейъра. Зареди ми се филмче, което имаше за цел да ме въведе в историята на играта. Тъй като знаех, че първата част по някакъв начин е свързана с втората, трябваше, естествено, предварително да се информирам за какво горе-долу става въпрос - и то именно за подводния град Рапчър, в който денем и нощем обикалят лудите му и побъркани обитатели. Те използват субстанцията Адам, за да променят ДНК-то си и да подобряват способностите си. Отначало всичко било наред, но после нещата, естествено, се объркали и именно тогава жителите започнали да полудяват. В резултат на гражданска война през 1958 г. сега градът е полуразрушен и всяко едно негово кътче е мрачно и потискащо.
Едни от най-интересните обитатели на Рапчър са Големите татковци. Всеки един Голям татко – фигура, облечена със солидна броня и шлем - обикаля със собствената си Малка сестричка (която всъщност е дъщеря му) – малко генетично изменено момиченце - и я пази, докато тя извлича субстанция от мъртвите. В първата част това са били най-сериозните и най-трудни за надвиване противници.

В Bioshock 2 имаме удоволствието самите ние да бъдем Голям татко – и то не кой, а един от първите съществували! Обаче още от началото, когато Рапчър пропада, Малката сестричка на този Татко му бива отнета. Самият той изпада в безсъзнание и се свестява чак след 10 години, когато вече нищо не е същото и неговата Малка сестричка вече е пораснала. Той трябва да си я върне обратно.

По време на играта постоянно ще намирате аудио-дневници, които ще ви разкриват важна информация, без която не можете да продължите нататък. Постоянно и „говорите“ (всъщност Големия татко през цялата игра не отронва и дума) с няколко основни души, някои от които ви казват какво да правите и по този начин ви помагат, а пък други, като наглата София Ламб, постоянно ви досаждат. Докато се разхождате из занамарените и мръсни сгради на Рапчър, трябва много да внимавате, защото във всеки един момент от някъде могат да изскочат мутирали същества и да ви нападнат. Все пак, макар и не толкова често, имате възможноста да се разхождате и по красивото морско дъно, където няма кой да ви досажда. Но като цяло атмосферата навсякъде другаде е много зловеща – в един момент спокойно си вървите и с интерес поглеждате наоколо, виждате отдавна занемарени места, оставени трупове, разхвърляни предмети и всякакви други вписващи се в обстановката неща, на фона на тъмните, влажни и мръсни стени, а в друг се опитвате да излеете целия си гняв върху нахалните обитатели на града, които хвърлят по вас огнени топки, удрят ви с чантите си и с други предмети и т.н. Естествено, някои от тях са по-силни от други, като Големите татковци например. Убийте ги, вземете Малките им сестрички и ги използвайте, за събиране на субстанцията Адам. При едни специални устройства (Vents) можете да изберете дали да убиете Сестричката, за да ѝ вземете цялата субстанция, или да я спасите, т.е. да я върнете към нормалното ѝ състояние на непокътнато момиченце. Естествено, при първия случай ще получите повече субстанция, която можете да използвате за много полезни неща, за които по-късно ще спомена.
Към смразяващата атмосфера много добре се вписват и всякакви звуци, които се носят наоколо. Можете да чуете разярените викове на неизвестни създания, някакъв разговор между гражданите, гласът на Малка сестричка, дори обикновена музика от 50-те. Ако имате специални слушалки или колони, като например Razer Megalodon, можете да чуете звукове от 8 различни страни и по-бързо да разберете от къде се задава противника, съответно да го елиминирате преди да е дошъл при вас.

И така, тръгвате като Голям татко и прекосявате голяма част от града, като спирате на различни места, за да изпълнявате разнообразни задачи. Финалната точка от пътуване е мястото, където държат Сестричката ви. През цялото това време ще намирате различни оръжия, които ще държите в дясната си ръка и които непрекъснато ще използвате. Тъй като това е шутър от първо лице, ще виждате само ръцете и много малка част от вътрешната част на бронята на героя.
Типичното оръжие, което трябва да носи един Голям татко, е неговата бургия. Затова и вие си имате такава. С нея можете да избутвате противниците и дори да ги пронизвате със завъртане. Много е ефективно и резултатите наистина са зрелищни! Освен бургията има и други оръжия, които могат да бъдат намерени из града, като пушка, картечница, гранатомет и други такива. Лично на мен не ми направиха толкова голямо впечатление – за мен уникалното беше бургията, а и почти само нея използвах. На няколко места могат да бъдат открити специални обекти, които ви позволят да ъпгрейднете безплатно оръжията си, но имайте предвид, че на едно такова място можете да извършите съответната процедура само с едно оръжие и само веднъж.
Играта е немислима без така наречените плазмиди, които всъщност я правят и доста уникална. Плазмидът представлява специално вещество, което се инжектира в ръката на героя ви, след което той придобива изумителни способности в зависимост от различните видове плазмиди – да замръзява, да обвива с пламъци противниците си, да ги вдига във въздуха и др. Плазмидите се използват от лявата ръка и неизменно се употребяват заедно с оръжията. Любимата ми комбинация е първо да замразя противника с ледения плазмид, след което да го намушкам с бургията – бърза и ефективна смърт. Точно този номер действа на всички същества в играта. Имайте предвид обаче, че използването на плазмидите не е вечно, те трябва да се презареждат. Това става със специални предмети, които обикновено могат да бъдат намерени в убитите тела или някъде около вас – на някоя маса, в някое шкафче или дори на пода. Можете и да си купите такива предмети от специалните мини-магазини (Vending Machines). В същите магазини можете да намерите и амуниции за оръжията ви. Плазмидите, също както оръжията, могат да бъдат ъпргейдвани в специални магазинчета (Gatherer’s Garden), което, както се и очаква, ги прави по-мощни и по-ефективни. Точно тук, вместо обикновени пари за пазаруване, ви трябва субстанцията Адам. В тези магазинчета можете да си купите и нови плазмиди, а същи и нови тоници (вещества, които усилват някои от способностите на героя ви).

Какви точно са противниците в играта? Освен множеството побъркани обитатели на града, някои от които имат необикновени способности и излежда също си служат с плазмиди, има и Големи татковци, както вече споменах. Но те далеч не са най-трудните за побеждаване. В почти всяко ниво ще се срещнете с Голямата сестра – голяма бронирана фигура, която няма да се спре пред нищо, за да ви убие. Тя е може би най-трудният персонаж за убиване в играта, но все пак може да бъде победена по обикновен начин с малко повече усилия от ваша страна. Има и други персонажи, които също няма да ви се дадат лесно и ще ви досаждат през цялото време. Понякога те стават доста опасни, ако се появят на групи, но с помощта на различните плазмиди можете да направите така че да се избиват помежду си, да ги хипнотизирате и т.н. Ако все пак умрете, не се безпокойте – ще бъдете възродени в най-близката стая, наречена Vita-Chamber, а противниците ви ще бъдат с точно толкова кръв, с колкото сте ги оставили.
Освен мутирали същества ще ви нападат и роботи и машини, които обаче могат да бъдат хакнати и да застанат на ваша страна. Хакът е много просто нещо – просто отидете до машинката, натиснете бутона за хакване и гледайте да улучите зеленото поле с движещата се стрелка. Все пак създателите на играта можеха да помислят и за друг, по-сложен начин за хакване.

И сега – мултиплейърът! Останах със смесени впечатления от него. Комичното отначало беше, че когато за пръв път опитах да играя, нито един играч не се появи в продължение на няколко минути, тъй че май щях да играя мултиплейър сам със себе си. Все пак от втория опит вече играех в мрежата и се наслаждавах... но все пак не максимално. Възможностите на героя са ограничени - не можете, както в сингълплейъра, да използвате едновременно и плазмид, и оръжие, а и не успях да открия жизненоважната възможност да сменям плазмиди и оръжия със следващите, които съм си избрал за играта. Все пак е интересно и забавно, а и има различен вид игра, като например всеки сам за себе си или игра в отбор. Също много добре е, че си имате собствен дом в Рапчър, от който контролирате всичко – визията на героя си, кои оръжия да носите и т.н. И, изненада! Този дом е много по-подреден от обичайните места в Рапчър, които сте виждали!

BioShock 2 е игра, която си заслужава да изиграете! Ако си падате по този жанр, просто не трябва да я изпускате!

Каква е моята оценка за играта?
8,5 от 10

Плюсове:
Загадъчен град със страховита атмосфера
Играете като Голям татко
Бургията
Можете да се разхождате по морското дъно!
Мултиплейърът

Минуси:
Не е особено дълга
Повтарящите се битки въпреки голямото разнообразие от оръжия и плазмиди
Само един елементарен начин за хакване на машини
Недостатъци при мултиплейъра

Картинки: (натиснете върху тях, за да се покажат в по-голям размер)


Видео: (това е геймплей видео, направено лично от мен)

Гугъл и Зимни олимпийски игри 2010

Зимните олимпийски игри започват днес, на 12 февруари, във Ванкувър, Канада! Но при нас е по-скоро утре, защото тук часовата зона е различна и това се пада на 13 февруари в 4 часа сутринта!
Гугъл отбелязва това важно събитие:

Повече информация в Уикипедия.

ЪПДЕЙТ: Пуснали са нова картинка!


ЪПДЕЙТ 2: Още една! Дали всеки ден ще има нова?

BioShock 2 дойде!

Копието на играта, което поръчах предварително (преордърнах) пристигна днес (въпреки че трябваше да е вчера, когато беше премиерата на играта). Все пак всичко е наред и ми предстои една голяма и критична геймърска сесия. Тъй че до по-късно и със сигурност очаквайте ревю (може би някъде през уикенда)! :)
Бързо направени скрийншотове (кликнете върху тях, за да се покажат в по-голям размер):

Гугъл и Норман Рокуел

"Кой е този?". Това беше първото нещо, което си помислих, когато видях днешното лого на Гугъл и кликнах върху него.

Чичо Гугъл ми изясни, че Норман Рокуел е бил много известен художник и илюстратор в САЩ, живял през края на IX и след това през голяма част от XX век. И на днешната дата, 3 февруари, през 1894 година, се е родил в Ню Йорк.

Повече информация за Норман Рокуел в Уикипедия (на английски).

Резултати от деветнадесетата анкета

Какво закусвате обикновено?

Първо, нека спомена, че това е анкетата, която засега е събрала най-много гласове от всички останали в блога ми - общо 26 на брой! :) Освен вечната анкета "Харесва ли ви блогът?", разбира се.
Второ - резултатите. Шестима от вас ядат сутрин сандвич с шунка, с кашкавал или с нещо друго солено. Един си пада повече по сладкото на закуска. Четирима хрупат зърнена закуска и още толкова хапват баничка, кашкавалка, кренвиршка и т.н. (аз също спадам към тази категория). Трима закусват чак на обяд - явно става дума за сови. :D Четирима пък въобще не закусват.
Изненадах се, че нито един не е отбелязъл седмия и осмия отговор - но, все пак, без нещо за хапване, на закуска просто не става.

Гласувайте в следващата анкета, която ще е валидна до края на февруари!